Кръстокуполните църкви в Първото българско царство

Целта на настоящата работа е свързана с проблемите на хармонията и съразмерността на кръстокуполните църкви в Първото Българско царство. Поставени на основата на историческото развитие на теориите за архитектурно пропорциониране и произтичащите от религиозната трансцендентност на християнството богослужебни потребности е направен опит да се изследват оразмерителните принципи и механизмите на практическото им приложение при композирането и построенията на тези паметници.Анализът на архитектурните форми, изведен от веществените останки на съоръженията, запазени в по-голямата си част в суперструкция, е емпирична основа за предложените обемно-пространствени реконструкции.
Системните археологически проучвания на кръстокуполните църкви, започнати в началото на века от К. Шкорпил, Й. Господинов, В. Иванова-Мавродинова и продължени от Т. Тотев, М. Ваклинова, Д. Овчаров са добра изходна позиция за изследването на методите на оразмеряване и пропорциониране на тези постройки.
Без да се претендира за цялостно изясняване на оразмеряването и построението в архитектурната практика през IХ–Х век, се надяваме изследването на системите на пропорциониране на кръстокуполните църкви в Първото Българско царство, представено на фона на историческото развитие на пропорционалността в архитектурата, на символиката в изискванията на култа и на художествените световъзприятия на епохата да направи опит за едно по-пълно решаване на проблемите, свързани с проектирането и строителството на култовите съоръжения в Средновековна България.